Jun 5, 2018, 10:09 AM

А лебедите остават

  Poetry » Other
941 8 13

Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око
в лъскава витрина.
Тъжен манекен и гол,
със цена, без име.
От бездомни тишини
двама непознати.
Без изкуствени сълзи.
"Някога"- на вятъра.
Сито, спомени, мъгли...
и цигулка стара.
Пеперуди. Дим. Комин.
Припев неповтарян.
Бавно досънуван сън
и петно от вино.
Цвете и море без дъх.
Живи под лавина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е
  • vega666 (Младен Мисана), аз преброих пет глагола в цитата. Във второто изречение има един в императивна форма и един спомагателен.
  • " maistora (Красимир Тенев)
    Младене, в безглаголното на Блок има глаголи. Само първото изречение е безглаголно."
    А второто изречение, Красимире??? /може би пропускам глаголи в него?/. Встъплението и завършекът на Блок са идеален пример за безглаголност. Затова цитирах творбата му. А за Ралин не знаех тези детайли. Музиката на фамозната песен "Rain and tears" на Aphrodite's child:
    https://www.youtube.com/watch?v=3liEyMi8mNg
    както самостоятелно установих, е открадната от Канон в D мажор на предкласика Йохан Пахалбел:
    https://www.youtube.com/watch?v=NlprozGcs80
    но никой не си прави труд да отбележи това. Едно много известно диофантово уравнение в математика е наречено уравнение на Пел, въпреки, че Джон Пел никога през живота си не се е занимавал с това уравнение.
    Но аз ти благодаря за неизвестния за мен факт относно безглаголното стихотворение на Радой Ралин, Красимире!
  • Краси!
  • Благодаря ви ! Това е първият ми опит за безглаголно внушение...мисля, че не е достатъчно само да се избегнат глаголите, но трябва да се постигне и внушение...а моето е доста отнесено. То оставя на читателя поле за въображението му...свобода на възприятията, което може да е съвсем далечно на чувството, което съм имала при писане. Това аз възприемам като недостатък във всичките си опити да пиша...но явно не мога да избягам от себе си...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...