А луната самотна е вън…

Poetry » Love

927 0 9

Позволи ми да те погаля

- дори само в мечтите.

Позволи ми да те целуна

- дори само в моя сън.

Позволи ми да ридая

- когато във дните теб те няма,

а луната самотна е вън…

Позволи ми да те слушам

- когато мълчиш.

Позволи ми да те усетя

- когато думи редиш.

Не ми позволявай

- да ти кажа сбогом!

Недей да гасиш

- разпалил се огън!

Моля те…

08 ноември 2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aske (Петя Косева)

Позволи му бе,момиче!

2007-11-26T14:28:22+02:00
Индиана (Криси)

Ако те е чула, никога няма да ти позволи да й кажеш сбогом. Браво!!!

2007-11-09T20:09:47+02:00
Nella_gold (Нели )

1. Изненада!
2. Искреност и чистота!
3. Иска ми се да напиша нещо по-различно, дори с една думичка да го изрека.
4. Невероятен си!
Съприживях този стих, докосвайки се до него...

2007-11-09T16:14:02+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Почувствах го и аз, въпреки, че не е писан за мен!
Браво и поздрав!!!

2007-11-09T11:51:49+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Красиво и нежно!Поздравления!

2007-11-09T11:10:03+02:00