A на човешка обич ти ще ме научиш
Ще дойдеш, зная обич, ако си готов,
върбите сплитам и на чакане се уча.
Изплакват вместо мене моята любов,
преля реката... В нея си изпуснах ключа.
От къщата, онази с кривия темел.
не беше дом. А аз немила и недрага.
А кой каквото взе... той нищо не е взел,
от котки шарени се учих как се бяга.
Сега стоя и чакам тиха твоя знак,
захвърлила съм го проклетия им ключ и,
ще те обичам, както сова летен мрак,
а на човешка обич ти ще ме научиш.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
