А някой...
Една сълза бавно там се стича,
под дъжда, по лицето на момиче.
А някой влюбено в любов се врича,
в зимен ден до усмихнато кокиче.
Една цигулка тихо проридава,
със сълзите в себе си изгаря.
А някой някъде ръка подава
и не дава на любимия да страда.
Една любов от душите си отива,
под мрачните постели на града.
А някой в тихото любов открива
и щастлив се скита под дъжда.
Една съдба с поета се сбогува
и на небето ражда се звезда.
В последния си час римува,
а по лицето му спуска се сълза.
© Пламена Добрева All rights reserved.
