Jul 7, 2006, 5:37 PM

* * *(а огън ми е във гръдта)

  Poetry
798 0 7
А огън ми е във гръдта,
пламти от всички краища безумно.
Горя си сам - бездимно и безшумно,
с напълно осъзната правота!

След половин живот не станах Бог...
Асфалт и прах - какъв велик напредък!
....................................
Недей ми се присънва срещу петък!
Ще водя себегубен монолог!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължение на предишното?
  • След половин живот..
    и аз не сьм богиня.
    Но определено се замислям
    за следващата половина..

    Поздрав!
  • И на мен ми хареса.
    Буди размисли.
  • Защо ще водиш монолог
    да го направим диалог
  • А нужно ли е да ставаш Бог и след цял един живот, не е ли по-добре да си останеш човек!?
    Поздрави и много щастие Весан

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...