А по каноните е мъж и Бог...
За девет сребърника купи си въже,
увисна принцът. Мършав, бос и гол.
С тъгата си говорим тихо − за мъже.
Мъже ли? Същества от мъжки пол.
Не искам вече да съм силна и добра,
а феминизмът да размахва пръст.
Не зная кой е някому дарил ребра.
От тях сковал най-тежкия му кръст.
Купувам вятъра и сивата мъгла,
прескъпо мъдростта си ще продам.
Умът ми женски пак се тегли − на жегла.
Виси си принцът − мършав, гол и сам.
И ясно слънце, светла стълба изкова,
по нея да се вдигна до възбог.
Че женската ми сила може и това.
А по каноните е мъж и Бог...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
