А повече от всичко казваше, че ме обичаш…
А повече от всичко казваше, че ме обичаш…
Реши така, и тръгна си безмълвен
от моя свят – невидим и непридвидим…
Отивай си! Ден, два ще ми е тъжно
и споменът за теб в сърцето ще тежи…
След толкова безсънни нощи -
едва ли мога със сълзи да го залича.
В душата ми отвори рана,
която дълго време ще кърви.
Все казваше, че ни е твърде рано…
И ето днес – замина си, уви…
Уж беше силен - не намери изход,
а знаеше, че неизвестното ни предстои.
Уж беше силен, но тъй не ме погали даже със очи,
а повече от всичко казваше, че ме обичаш…
Превърна ме в мълчалива сянка,
в дъждоносен облак.
Удавих се в собствените си сълзи.
Не чакам… И не вярвам да се върнеш.
Макар да искам, макар да търся причина,
която да те убеди,
че трябва да се зърнем, поне за миг…
Накара ме да те желая, да се влюбя в теб.
Заклех ти се в любов, която днес горчи…
И после… ме захвърли…
И само раната остана да кърви в сърцето…
А повече от всичко казваше, че ме обичаш…
Реши така, и тръгна си безмълвен
от моя свят – невидим и непридвидим…
Отивай си! Ден, два ще ми е тъжно
и споменът за теб в сърцето ще тежи…
След толкова безсънни нощи -
едва ли мога със сълзи да го залича.
В душата ми отвори рана,
която дълго време ще кърви.
Все казваше, че ни е твърде рано…
И ето днес – замина си, уви…
Уж беше силен - не намери изход,
а знаеше, че неизвестното ни предстои.
Уж беше силен, но тъй не ме погали даже със очи,
а повече от всичко казваше, че ме обичаш…
Превърна ме в мълчалива сянка,
в дъждоносен облак.
Удавих се в собствените си сълзи.
Не чакам… И не вярвам да се върнеш.
Макар да искам, макар да търся причина,
която да те убеди,
че трябва да се зърнем, поне за миг…
Накара ме да те желая, да се влюбя в теб.
Заклех ти се в любов, която днес горчи…
И после… ме захвърли…
И само раната остана да кърви в сърцето…
А повече от всичко казваше, че ме обичаш…
© Нели All rights reserved.
