Jan 5, 2008, 3:12 PM

А преди те обичах

  Poetry » Love
1K 0 3
Трудно беше да те обичам,
да призная любовта пред себе си дори.
Знаех, че за теб аз не знача нищо,
просто непознатото момиче с черните очи.
Знаех, че не бива да се влюбвам
и защо от всички точно теб избрах.
Нима един поглед и усмивка мила,
или нещо специално в теб видях
За мен ти беше моят идеал,
най-съвършен и най-добър
и до ден днешен не мога да приема,
че го няма онова момче - сега си друг.
Ти не знаеш, че за тебе плаках,
не видя кога падна първата сълза
и точно с таз сълза горчива
умъртви във мене любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитринка Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...