А пък сърцето... ставало добро
Подрежда си нюансите дъгата,
кокетно ги извива в небосвода,
наднича закачливо през листата
и ми дарява приказна природа.
Постила ми пътека през росата,
омайва ме със звуци и ухания,
а вятърът, заплетен в гъсталака,
танцува валсове с очарование.
Посрещат ме царете на гората -
вековни и величествени дъбове.
Празнуват бръчките в кората
годишнини на свойте кръгове.
Над чорлави и омотани трънки
се перчат мускулести брястове,
родените им в грях издънки
догонват пропилени шансове.
Разплитам прежда от лиани,
покланям се на ясени-кумири.
Печелят титлата ”богоизбрани”
със челно място във турнири.
Гримирани, накипрени поляни
се гушат сред смълчани буки -
прошарени, могъщи ветерани,
закриляли с подслон хайдути.
Сърдити глогови шубраци
внушават с шипове респект.
Със габърите-странни особняци
пулсират заедно във студ и пек.
Залитам по гърбицата на склона,
пияна... от парфюма на липите,
от нежни фитонциди обладана -
за автограф отсядам при брезите.
Поръсва ме тих, бял снежец
от цъфнал ”кошер със пчели” -
акация, с ухание на мед,
трепти и във екстаз жужи.
Бродирам стъпки към дерето,
през ложето на рошав мъх,
отмятам на върбата фереджето -
любувам се на свежата ú плът.
Със дългите си мокри плитки
ми сочи извор-грейнало сребро,
с целебна сила даром блика,
а пък сърцето... ставало добро!
Безжично ехо ме отвежда
при дългокраките тополи -
подгонили небето със надежда,
за да докажат, че са шампиони.
Дочувам флейти и тромпети -
оркестър с талантливи птици,
пригласят им щурци с кларнети
и оживяват сенки в колесници.
Тупти сърцето на гората,
дарява на Вселената живот.
Безценното ú място на Земята -
достойно е за думата... любов!
маги
© Магдалена Рашева All rights reserved.
