А ти?
Виж какво,
тъй е с мойте мъже.
Дори и когато си тръгват
от мене,
аз пак ги обичам.
И когато грешат.
И когато греша.
И когато не мога
да ги върна със нищо.
Те са част от мойто сърце.
В периоди различни
тъй различни мъже съм обичала!
Но дори и с въже
на врата
и дори без нозе,
без криле,
аз след тях не вървях,
аз след тях просто тичах.
И какво?
Кръговратът на земните чувства, уви?
А сълзи все по-трудно
се стичат.
Всеки миг, всеки ден
милиони синапси
умират във менe.
А ти?
Хайде, върни сe!
© Павлина Гатева All rights reserved.
