Тихо капките се стичат,
песен птича някъде звучи.
Дечица боси тичат.
А ти, къде си... ти?
Вятър вее. Студ коварен.
Отдавна слънцето се скри.
И дъх се носи - морен.
А ти, къде си... ти?
Пожълтяха и листата вече.
И градът се промени.
И светят лампичките вечер.
А ти, къде си... ти?
Тебе пак очите търсят.
Не ще намерят те нали?
Те за милостиня просят.
А ти, къде си... ти?
© Даниела Илчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
