Погледите, които не бяха безразлични.
Докосванията, които не бяха фалшиви.
Целувките, които не бяха изкуствени.
Желанието.. да те имам, да ме имаш - да се имаме.
Телата ни, които се познават до болка.
Любовта - истинска от А до Я.
Силата, която ни свързваше се оказа вечната тръпка..
Сладка тръпка, тайнствено обожание... изкуство.
А ти, любов, помниш ли?
31.01.2018