А ти стоиш и чакаш...
А ТИ СТОИШ И ЧАКАШ…
Небето над ограбена България
виси като ръждив дамоклев меч.
Заложници сме на съдба – лотария
и пътят ни не води надалеч.
Текат по гнили, немощни артерии
омраза, разделение и жлъч.
Разлагат ни зловонните бактерии
и няма от надежда светъл лъч.
Изчезва бързо българската нация,
проблемите етнически горят…
Грабители ни смучат на ротация
и най-брутално ще ни продадат.
А ти стоиш и чакаш пак Месията
летаргията да ти изцери?!
Очаква те единствено робията,
която, срамно, сам си подари…
Вземи в ръцете си гнева и вярата,
в единството се крие мъдростта.
И нека гордостта ти славна, старата,
възвърне на сърцето ти мощта!
© Радко Стоянов All rights reserved.
