А утре?
Захвърлени чувства.
Разпилени в нощта.
Захвърлени думи – лъжи.
Пот.
Похот.
Каква ти тук красота?
Какви ти мечти?
Няма чувство.
Няма сърце.
Сладостна болка в кръста.
Няма чувства. Няма любов.
И нежни,
Топли ръце...
Размити в мрака.
Бутилки захвърлени, някъде там...
Счупени чаши...
Завеси, пропити със дим...
Захвърлени дрехи.
И часовник, спрял по средата.
И грубият кикот на старец
от картината там, на стената.
Чувства, размити в мрака.
Пламък на свещ:
Имитация на романтика някаква.
Няма романтика.
Отново е секс.
Малко груб...
Малко насила...
И отново умора,
но сладостна.
И измамните думи, че тя ти е мила.
Няма нощ
Тъмнината само говори.
Говори без думи.
Крещи.
Оглушаващо.
Махни се!
Къде ли?
Където си искаш.
Утре пак ще си тука.
И чаршафите пак ще са чисти.
© Ник Желев All rights reserved.
