...а вярваше, че ще запееш...
От теб, непреживелия рождение,
очакват нежна обич и възхита.
Объркано ти гледаш, в неведение,
сина, едва роден. Недей се пита
защо тревожи те туй малко чудо.
Усмихваш се смутен, да проумееш,
как твоето сърце не бие лудо.
А вярваше, че мигом ще запееш.
Оная силна болка ти отнеха,
с която вдъхна въздух твоят син.
Плътта от твойта плът те възприеха,
а ти се люшкаш морен и самин.
И пак мъчително попиваш с длани
потта студена в своята коса.
Не бой се , татко, чудото ще стане,
щом те потърси малката ръка.
© Светличка All rights reserved.
