Гората е прохладна, пълна с тайни.
Под сенките дълбоки на дървета,
с подобни на широка длан листа,
намира дивен мир душата клета.
Килимът от треви, листа и клонки,
поглъща всеки шум от стъпки леки.
Когато се обърнах, я видях -
насреща бе сърна с очи човешки.
Блестят загадъчно водите тъмни...
Към двете езера без капка страх,
сам спускам се по склоновете стръмни...
Раздра покоя с крясъка си птица - ...