Jun 12, 2009, 1:08 AM

* * * 

  Poetry
620 0 6

Гората е прохладна, пълна с тайни.
Под сенките дълбоки на дървета,
с подобни на широка длан листа,
намира дивен мир душата клета.

Килимът от треви, листа и клонки,
поглъща всеки шум от стъпки леки.
Когато се обърнах, я видях -
насреща бе сърна с очи човешки.

Блестят загадъчно водите тъмни...
Към двете езера без капка страх,
сам спускам се по склоновете стръмни...

Раздра покоя с крясъка си птица -
събудих се - разбрах! - сънувал бях
зениците на моята кралица.

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??