* * *

На устните все още парят капките,
останали от снощи, от дъжда.
Очите ми посрещат изгрева
и си отиде любовта.

Дойде за малко, тихичко поседна,
за да се сгрее и до моя праг
сърцето си ù дадох - за наметка,
усмихна се и тръгна пак.

А аз останах в стаята позната,
но тихо бе (и сякаш без звезди).
В безлунна нощ търсех ù следата,
но само дъжд валеше до зори.