Aug 7, 2012, 10:18 PM

* * *

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Какво правиш? - попита ме тя.
Аз - Защо? Загрижена ли си за моята глава?
- Приятел в нужда се познава...
- Приятел няма как сърцето да ми утешава...

Предадено сърце,
разбито, съкрушено и двете...
За кой ли път пореден,
бях жаден за любов, но безрасъден.

Разбра ли ме сега?
Съпричастността е твоята душа,
а моята една-едничка синева
в мрак по-тъмен от смъртта превърна се сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Будинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има моменти когато съпричастността е недистатъчна...
  • Разбра ли ме сега?
    Съпричастността е твоята душа,
    а моята една-едничка синева
    в мрак по-тъмен от смъртта превърна се сега.
    Харесах!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...