Абсолютна любов

По-близо, искам да те почувствам,

да докосна по-дълбоко сърцето ти.

Нежно, целувка от дълбините на сърцето ти,

чувствам се толкова добре, не мога да дишам

или накрая ще се окаже, че само сънувам?

Усещам ръцете ти, притискайки ме силно.

Заедно, горим в огъня на любовта,

топим се в червените му пламъци,

предали се преди със страстта на любовта ни,

единствен смисъл на живота ми.

В тази нощ, само за нас, изгревът няма да дойде.

Не ме е страх, вярвам, че ти си тук, вечно до мен.

Защото когато не си, не знам какво да сторя,

не мога да видя пътя си през нищото.

Стоейки сама в проливния дъжд,

опитвам се да улесня тази болка.

Сърцето ми те иска повече и повече.

Вечно си в ума ми, където и да бъда,

каквото и да правя, вечно си мисля за теб.

Начинът, по който ходиш... как говориш...

Начинът, по който се усмихваш... как целуваш...

Просто искам да опитам да докосна сърцето ти,

но се боя да не видя завинаги вратата затворена

и ключът загубен някъде там, след мрака.

Затова ми позволи да те прегърна силно.

Кажи ми, че винаги ще ме обичаш.

Нужно ми е сърцето ти, за да завърша тази любов.

Емоции се засилват всеки път щом се докоснем.

Ела, почувствай пламъка на любовта,

горящ ярко в тъмнината на нощта.

Истинската, абсолютната, любов не умира.

И се моля, на богове стари и нови,

всичко да не се окаже просто сън прекрасен,

да не отворя аз очи и да открия,

че съм сама в сива стая, само с мъртво сърце.