ivelina90 (Ивелина Емилова)

Търся в чекмеджето 🇧🇬

Търся в чекмеджето
гумичка.
При моливите и при
листите.
Сред прахоляците и ...

ivelina90

Poetry » Love, Free verse

2017-12-19T02:22:49+02:00 789

Не-мечтания 🇧🇬

Когато срещнеш мъжа на мечтите си, осъзнаваш, че той и те са нямали нищо общо – Не-мечтания идва истински и непознат за въображението ти и едва тогава започваш да мечтаеш... Мъжът от мечтите е нереален. Неговите качества са като един сив протокол, неговата външност е като образ в криво огледало, нег ...

ivelina90

Essays » Love

2013-06-28T20:51:31+03:00 2.3K 1 1

Отидоха си 🇧🇬

Времето да си кажа „лека нощ”, мина преди часове. И тази вечер се наказвам с безсъние. И не е, че не ми се спи, но някак не мога да си легна и да се заровя в спокойствието на прекрасните ми чаршафи. Съзнанието ми е обременено. Някак си загнивам отвътре. Има хора, които преследват щастието. Аз пресле ...

ivelina90

Essays » Personal

2013-04-02T15:00:33+03:00 1.8K 2

Отвъд 🇧🇬

Мелодията на сърцето е на плачеща китара. Всичките струни на душата са разстроени от виртуозните пръсти на един маестро. Историята е велика. Няма да преразказвам. Няма нужда от пудра красивото, грозно увиснало като олово в гърлото. И трови. Смуче всяка страст. Нямаше как да ми се размине. Побъркана ...

ivelina90

Essays » Love

2013-03-20T12:23:06+02:00 2.2K 9

Парцалче аз 🇧🇬

Не мисля, че парченце аз
ще ми отива на окраските.
Отдавна се отказах от общата реалност.
И като някаква омразна блудница, без съществен идеал, живея само с една цел – да съм щастлива и да не изпитвам угризения. И ми се получава! Адски съм добра. Не мога да планирам вдругиден. Ще бъде неуспешен опит ...

ivelina90

Essays » Others

2013-01-29T20:10:52+02:00 1.6K 2

Мръсна 🇧🇬

Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Дне ...

ivelina90

Essays » Personal

2012-08-21T11:15:24+03:00 2.7K 13

Емоцията БДЖ - пряко предаване 🇧🇬

Петък е! И цялото човечество ликува края на работната седмица. С неутолена жажда, гърлата на половината български мъже, очакват спиртната наслада за сетивата или както казва една българска реклама за ракия – „меката топлина”. От друга страна жените обсъждат тоалетите за така важната по исконна бълга ...

ivelina90

Podcasts » Travelogues

2012-03-17T23:38:03+02:00 2.3K 7

По приятелски... 🇧🇬

Ще ви разкажа за едно лицемерие, което не приемам и не разбирам. Което превръща изричащия в лъжец, който иска да заблуди някои хора, конкретен човек, но преди всичко да измами себе си… неуспешно! Чувам го често около себе си. От приятели. От познати. Случайни хора. От любимия. Скапан театър, в който ...

ivelina90

Essays » Others

2011-12-28T13:24:36+02:00 2.5K 1

Буцата в гърлото 🇧🇬

Всеки ще разбере написаното много различно.
То е една голяма метафора на моето разочарование.
То е призив към осъзнаване на един неосъзнат...
Да бъдеш мъж, без значение от какъв пол си, е нужно, когато трябва да засвидетелстваш сила и категоричност. Да убедиш някого, че си сериозен и зрял, да съумее ...

ivelina90

Essays » Others

2011-11-10T06:16:00+02:00 2K 4

Пораснах с няколко години 🇧🇬

Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Погледнах в миналото за малко, отстрани. Посредствен беше целият живот и аз си бях едно посредствено момиче. И някак сякаш се намъкнах в нечий чифт чужда кожа. И кикотът, и миглите, и думите... желанията дори не бяха мои. И вярвах, че е правилно ...

ivelina90

Essays » Personal

2011-06-23T20:42:08+03:00 1.7K 3

Светулка 🇧🇬

Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...

ivelina90

Prose » Others

2011-06-05T12:10:14+03:00 1.3K

Написах призори... 🇧🇬

на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...

ivelina90

Prose » Others

2011-06-04T12:00:37+03:00 1.3K 1

Многоточие 🇧🇬

Истина ли е?
Изгубих се в нереалното пространство на мрежата,
вярвайки, че си най-ярката реалност в небето ми.
Не зная даже как да те определя.
Какво явление си ти? ...

ivelina90

Poetry » Love

2011-03-30T14:03:02+03:00 940

Самоосакатяване 🇧🇬

Чета една книга и ми се случват едни неща, които ме карат да преосмисля себе си като личност, а изобщо личността като такава.
Редовно се сблъскваме с неуспехи от всякакво естество. Толкова често даже, че вече в без друго провалилото ни се ежедневие ние свикваме с поражението. Степента, в която сме п ...

ivelina90

Essays » Social

2010-09-08T08:40:26+03:00 2.5K 2 3

Има ли нещо живо? 🇧🇬

Не знам поради каква причина, решавам, че ми се пише в 2:54 след полунощ, когато всъщност очите ми, уморени, се опитват да се скрият за почивка под клепачите. Сякаш противопоставям в битка умората в тях и умората в себе си и с полузрителски интерес наблюдавам. Наблюдавам нея – цялата заслабнала, с р ...

ivelina90

Essays » Personal

2010-08-31T20:18:49+03:00 2.5K 11

Пристрастени към манипулацията 🇧🇬

Чувайки думата манипулация, първата асоциация, която ми изниква, е лъжа. И това е съвсем просто и логично. В основната плоскост на това човешко умение се шири и разпуска пипала измамата. Самата манипулация е едно по-висше и тънко умение от чистата и добре позната лъжа. Двете се различават чувствител ...

ivelina90

Essays » Social

2010-06-06T21:28:34+03:00 4K 1

Признат 🇧🇬

Признавам ти умението да мразиш всички бурени. Да ги късаш и хвърляш завяхващи зад гърба си. Признавам ти и силата, и безразличието, и независимостта, с която диво гледаш от високо. Признат по много показатели си. Обаче с целия си интелект си пак глупак. Нямаш усет към цветята и невинността... Късаш ...

ivelina90

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-05-01T17:44:17+03:00 1K 2

Изгубено 🇧🇬

ivelina90

Poetry » Other

2010-04-23T22:19:58+03:00 1K

Жената от градината на моя дом 🇧🇬

Тя беше болна. Десетте дена ски разклатиха здравето ù. Последните вечери почти не бе спала, а дните я изтощаваха безмилостно. Имаше тонове натрупана умора в очите… душата и сърцето ù. Само някакви черни, избледнели и сухи следи по бузите ù подсказваха за една болка, търсила изход да избяга – нежелан ...

ivelina90

Prose » Short stories

2010-04-07T20:10:08+03:00 1.5K 1

Посоките на вятъра 🇧🇬

Попитаха ме за посоките на вятъра. Що за глупав въпрос е това?
Боса, стъпвам по изстиващия пясък, и приятно ме гъделичка между пръстите. А вълните са толкова спокойни, толкова тихи като в картина. Залезът. Него няма да го описвам и преобличам в хубави епитети. Той е едно многоточие до безкрая. Толко ...

ivelina90

Essays » Philosophical

2010-04-02T11:16:13+03:00 2.2K

Припомни ми онези думи 🇧🇬

Беше април, миналата година. Не търсех смисли, не виждах причини, не исках обяснения защо ни срещна съдбата. Дойде в догарящия край, разрови пепелта в душата ми и съживи червената жарава. Един реален образ в нереалния ми глупав свят. С талант на художник, художник и по душа, обрисува и изпъстри, с ч ...

ivelina90

Essays » Personal

2010-03-26T15:01:06+02:00 1.8K 4

Абстракция на любовта 🇧🇬

Описвам нещо с очите си върху бялата стена.
Създавам абстракция от невидими форми.
Облечена в червено и черно танцува една суета,
а беден цигулар разплаква струните със тъга.
Непознат господин подминава с уханна роза в ръка, ...

ivelina90

Poetry » Love

2010-03-21T12:37:07+02:00 1.1K 3

Пролетта дойде, а теб със зимата изпратих 🇧🇬

Нямаше следи в снега. Нямаше пътеки, за да знам накъде да поема. Тръгнах през нищото, просто така. Без да знам дали в този момент погрешно вървя. Имаше само силен вятър и непрогледна мъгла. Очите си стисках затворени. Пазех ги от студа. Спасявах ги от слепота. Душата ми само с повреден компас ме про ...

ivelina90

Prose

2010-03-20T19:40:09+02:00 1.1K

Илюзия с крила 🇧🇬

В кутия от стъкло прибра ме цяла.
Затвори ме с капаче, за да не избягам.
А аз отвътре гледам онемяла, бяла
и мъничките си крила едва протягам.
Как я направи тази клетка огледална, ...

ivelina90

Poetry » Other

2010-01-26T10:25:41+02:00 930 2

Вторият отляво изморява 🇧🇬

Уморено изнизват се часовете
като ненужни сиви мъниста.
Бурно отнасят ги ветровете
някъде из мъглата зелена, гориста.
Отиват си бавно копнежите, ...

ivelina90

Poetry

2010-01-24T14:41:41+02:00 841

Почти любовница 🇧🇬

Порочна съм. Порочни са моите мисли.
Не ги гаси ни страх, ни забрана.
Гореща съм. Горещо от дъха ти ми стана.
Стомана съм. Тека разтопена в дланта ти.
Не крия. Не крия колко много те искам. ...

ivelina90

Poetry » Love

2010-01-19T13:30:10+02:00 2.1K 6

Ку(кли)чки 🇧🇬

Чувам стъпки на обувки с токчета.
Виждам бримка на чорапогащника.
Забелязвам наслоеното ярко червило
И долавям миризмата ù на гнило.
Тя е блудница, облечена в Прада. ...

ivelina90

Poetry » Civic

2010-01-10T17:53:12+02:00 1.2K 1 6

Измислена 🇧🇬

Бяла песен – стон неуловен.
Поглед пълен – миг преполовен.
Чужда обич – бич безмилостен.
Сляпа вяра в един забравен ден.
Някой иска – друг не позволи. ...

ivelina90

Poetry » Love

2010-01-03T17:24:22+02:00 979

Събуди се 🇧🇬

- Събуди се! Чух го тихичко, докато прелитах волно в съня.
Откъде да взема сили, щом сърцето радостно е само в мига?
Как да заповядам на клепачите и да впрегна въображението в юзди,
за да дойде светлината и да вземе от сините ти очи всички искри?
Сгушена в твоите силни ръце, аз отново живея и не сек ...

ivelina90

Poetry » Love

2010-01-01T03:08:44+02:00 1.2K 3

Затварям очите си 🇧🇬

Затварям очите си. Тихо потръпвам от гледката.
Усещам сърцето си гневно да бие в гърдите ми.
През мислите ми прелита на скорост обидата.
Горчи в устата ми споменът за нелепа поквара.
Затварям очите си. Боде ме нещо остро в зениците. ...

ivelina90

Poetry » Love

2009-09-10T23:38:22+03:00 1.1K 1

Другото е просто приказка 🇧🇬

С всички нас, тези които вярвахме в съвършената приказка, от стария любовен роман или от романтичния американски филм, се е случвало да се сблъскаме челно с не дотам приказната реалност. Без значение от възрастта, наивното женско сърце винаги е вярвало в истинската любов- чистата, взаимната, вечната ...

ivelina90

Podcasts » Social articles

2009-08-30T12:13:05+03:00 1.6K

Тихите й стъпки 🇧🇬

Чувам стъпките й всеки миг в мен. И всяка крачка отеква дълбоко и тежко в сърцето ми. Като някакво безплътно същество витае в празните пространства на душата ми. Тя е гостенка в безвремието, настъпило в романса на жестоката промяна. Не желае да напусне дверите на изгубилото своя смисъл мое съществув ...

ivelina90

Essays » Love

2009-08-29T23:59:59+03:00 1.8K

Измамена 🇧🇬

Отидох при него с открито сърце.
Застанах пред него лице в лице.
Прошепнах му: "Тук съм само за теб."
Усмихнах се нежно на своя късмет.
Отидох при него изпълнена с мечти. ...

ivelina90

Poetry » Love

2009-08-28T17:43:53+03:00 931 2