Абстрактно
Такава нощ… не помня ти ли беше,
възможно е да бе и нечий сън.
От чашата с уиски ли кървеше
ръката ти… а после чух и звън
от струните на плачеща китара
и помня… помня онзи дрезгав глас,
от който се разпалваха пожари,
изгаряха до пепел блус и джаз.
Пламтеше ярко всяка моя клетка,
извиваха се думи като дим
с упойващ аромат на стара грешка.
Моментът е като размазан грим –
наситен и болезнено отчаян.
Сълзящ и пълен с вулканична страст.
Пияни ноти. Звуци и омая…
И ледено мартини… за контраст.
Такава нощ… от струните валяха
последните ми пролетни сълзи.
По-бистри от води дъждовни бяха,
защото с мен… (повярвах!) беше ти.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
това е страхотен повод да ти отговоря 😊🍀❤️
