Ад

Гласове, скитници,

в пещи заринати писъци,

кошмари насън или житници,

минали свещи през тъмното,

табели, плакати - главите накланят си,

хора без име

за мен означаващи...

смътни интриги долавят се.

Кротко запалваш си,

тежко угасяш си,

с мислите винаги

дълбоко унасяш се...

По време на утрото бледо разсъмваш се,

... миг е щастието, тъй нетрайно.

Сърцето си брои минутите до края

и сляпо е - смъртта му - непозната

и в тялото се движи по земята,

врагът е кръв или кръвта е време...

което някой ще ти вземе

И като луд ли бързаш, не разбираш,

каквото търсиш не намираш.

Щом търсиш, отговори има -

и всичките душата ти проклинат.

Студени усои на змийски очи

се пишат за твои в отминали дни...

Картините - думи описани,

думите - кървави плисъци.

Шумове, движещи скучната мъка,

шумно те водят към нова разлъка,

на друма засича те

чуждата мъка

и даже двулична е -

ти си балъка.

Отровен изгонен, горен и смутен,

страхът те изостря след всеки нов ден,

невидимо някой те ръчка с ръжен.

Отново вратата се срутва пред мен

и сякаш се радваш на всеки нов член.

И ето - разбираш, че тъй си пленен,

заспиваш, събуждаш се...

с нова душа всеки ден.