Ад
Просто мисли в кръг,
играят като нестинарки по жарава,
кога ли ще починат те от дълъг път,
когато жар от черна стане пепелява.
Въглен ли е всяка мисъл,
гори ли, пътища дали чертае,
в моя ум сякаш зъл магьосник ме орисал
вечно мойта мисъл да блуждае.
Мисли с лапи черни,
със зъби като на хиена,
обхващат моя разум и се сливат с моите вени,
кръв, с отрова заменена.
Демони ли, таласъми,
сенки черни със души горещи
се вливат бавно във съня ми
и играят с каменни нозе на моите плещи.
Не остана в жилите ми кръв,
късчета от мене взеха,
защо е толкоз бяла мойта плът,
дали защото ме така проклеха:
Очите да са кладенци без отражение,
езикът ти оръжие за обречени,
ръцете самоубийствно брожение,
а косите змии във своята игра оплетени.
С тез очи аз надежда не видях,
езикът ми уви, и любимите рани,
ръцете ми дори до болка да ги драх,
оставиха в душата само синини.
© Elina All rights reserved.
