Feb 28, 2010, 9:36 PM

Addicted*

  Poetry » Other
2K 1 3
той обитава септември
завоя зад нарисувания час
и всяко ноктюрно подписано несръчно
на ръба на кухненската маса
предвижда лунни сътресения
чете въздуха
думите съкратили значението си
три тома с бяла подвързия
фин почерк
и няколко самотни действащи лица
бърше запотените стъкла
ръцете на дъжда
едната останала истина
вади смях от горния джоб на палтото си
разлива го пясъчно лилав
има котарак
бенка на дясната скула
заблуждава се често из непознатите улици
нощните градини на доброто и злото
дългите коси
знае всички приказки на света с хубав край
и е топъл винаги
той обитава септември
и само понякога тихичко казва
стани кармен и върви

*пристрастен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...