Адресът ми е: Уличка без име
В мечтите имам къщичка и аз.
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме.
Адресът ми е: Уличка без име.
Тук вместо сняг се сипе весел смях,
дъгата седемцветна е щастлива
тук денем славей сладко глас извива,
луна разпръсква нощем звезден прах.
Повярвай ми, че дойдеш ли при тях,
в дома ми, в който никой не заспива,
ще бъда твоя приказка красива...
и ще се питаш: Как до днес живях?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Наистина често ми се случва да намирам ужким мои вербални решения в стихове на талантливи поети - дори със С.Есенин и Е.Багряна излиза, че сме се "крали" един от друг 