Кафето горчиво, а утрото кисело,
със мрака във мене с борят лъчи,
поредният ден, а убягва ми смисъла,
съня да прогонвам от свойте очи.
Денят ми безсолен, мухлясало сирене,
предателство устните пак подлюти,
животът такъв е по-лош от умиране,
жива на кредит и мъртва... почти.
© Надежда Ангелова All rights reserved.