Jan 7, 2009, 6:02 PM

Агония

  Poetry
1.3K 1 19

Не смей да отричаш вината,

защото кипи и горчи!

Не гледай цвета на стената,

а погледа в мойте очи!

 

В агония днес не превръщай

красивите стари мечти

и с грешни ръце не прегръщай

сълзите в две сини очи!

 

Не смей да дълбаеш с длетото

от остри и хладни лъжи!

Вземи си обратно свредлото,

което покоя разби!

 

Иди при греха от въздишки

и плувай до краен предел,

стопиха се златните нишки

на нашата приказна цел!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...