divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
May 4, 2008, 6:08 PM

Агрегатни състояния 

  Poetry » Love
1116 0 8

Ще се оттегли колесницата на зимата.
Аз, скучната висулка под нечий стръмен покрив,
ще се прицеля в асфалтираната пустош
и ще започна да харесвам лобното си място.

И теб така обикнах. Монотонно.
Привиквах, населявах и съжителствах.
Мълчах във фризера на синия ти поглед.
Надявах се да стана капка някога.

По мъжки чаках утрините слънчеви –
единствено смъртта е нещо сигурно!
Сега, търкулнат тихо по наклона,
достигам рехав корен на тревица.

Ще ме изпие тя, преди да ме въздигнат
въздушните течения нагоре…
Ще се превърна в дъжд. А дъщеря ми
ще ме познае в капка на лицето си.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??