Jul 23, 2015, 11:33 PM

Агресия

  Poetry
774 0 0
Агресия

Всеки ден се сблъсквам с нея,
не желая да я срещам,
просто, не искам да я проумея,
знам, натрупана ни е в главата,
страшни думи сипе ни устата.

Сякаш, заслепени сме от нея,
тъжно ми е да го кажа, чак не смея,
всяка сутрин виждам как,
хората се псуват и обиждат,
считат ближния за враг.

Тази глупава агресия,
всеки ден посажда в нас депресия,
Нищо хубаво не носи тя,
тя е чиста форма на злина.

Нищо ново ли Ви казах?
Истината проста аз показах,
искам Вие да разберете,
да не се отдавате на нея,
всеки ден целете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...