Jul 23, 2015, 11:33 PM

Агресия

  Poetry
773 0 0
Агресия

Всеки ден се сблъсквам с нея,
не желая да я срещам,
просто, не искам да я проумея,
знам, натрупана ни е в главата,
страшни думи сипе ни устата.

Сякаш, заслепени сме от нея,
тъжно ми е да го кажа, чак не смея,
всяка сутрин виждам как,
хората се псуват и обиждат,
считат ближния за враг.

Тази глупава агресия,
всеки ден посажда в нас депресия,
Нищо хубаво не носи тя,
тя е чиста форма на злина.

Нищо ново ли Ви казах?
Истината проста аз показах,
искам Вие да разберете,
да не се отдавате на нея,
всеки ден целете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...