Ах!
Ах!
(буриме – "Ах...", Barona_40, Ив. Терзийски)
Поне сега не влизай в спор,
че вече става все по-ясно:
пред мен се правиш на сапьор.
(Приличам ли ти на опасност?)
Разказваш ми за Боало,
за Данте и за Беатриче.
Но туй отдавна е било,
те твърдо казвали "Обичам те".
А ти какво? – И с "да" и "не"
броиш листа на маргаритка.
И трепват мойте рамене,
тъй както рибата на плитко.
Безмълвно ме докосваш ти –
пак с порив, сякаш недоносен.
А мене свят ми се върти,
подобно колела без оси...
Денят си тръгва с упрек плах,
понесъл вместо нас вината.
Нощта въздъхва тежко: "ах!"
И хлад повява. През стъклата...
© Елица Ангелова All rights reserved.
