rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Jan 10, 2009, 9:00 AM

Ах! 

  Poetry » Other
892 0 17

Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и - ах!
Останало боклуче на килима.
По книгите останал звезден прах.

Картината като сега я виждам,
дотолкова позната ми е тя:
ах, на дивана котката се ближе,
в саксията увяхнали цветя.

И същата муха - какво нахалство! -
в прозореца се блъска и кръжи.
И книжката ми - ах! - като лекарство
на шкафчето си някой я държи.

А тишината! Тънка като риза.
Потрепва като лозова реса!
От стаята не иска да излиза,
за да не ми загубела гласа.

И чудно нещо! Вече ще пътувам,
към най-най-най-далечната звезда
и тук ще съм - каквото нарисуват
сезоните и всичките деца.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??