Ах, колко искам пак да съм дете
Ах, колко искам пак да съм дете,
да ме носи пролетният вятър
и със ожулени ръце и колене
да съм пак най-щастлива на земята.
Ах, колко искам нищо да не знам,
що е скръб, нещастие и болка
и колко много във света голям
има бедни, болни и плачещи хора.
Ах, колко искам пак да съм дете,
да тичам босонога по тревата,
да политам аз към синьото небе,
да не зная колко сложни са нещата.
Ах, колко искам отново да се смея,
да се радвам на всичко истинско, красиво,
ах, колко искам веднъж отново да запея,
онази песен, която не умира.
Ах, колко искам пак да съм дете,
яхнала тояжката на баба,
напред ме носи пролетният вятър,
протегнала изцапани до лакътя ръце,
ах, колко искам пак да съм дете.
да ме носи пролетният вятър
и със ожулени ръце и колене
да съм пак най-щастлива на земята.
Ах, колко искам нищо да не знам,
що е скръб, нещастие и болка
и колко много във света голям
има бедни, болни и плачещи хора.
Ах, колко искам пак да съм дете,
да тичам босонога по тревата,
да политам аз към синьото небе,
да не зная колко сложни са нещата.
Ах, колко искам отново да се смея,
да се радвам на всичко истинско, красиво,
ах, колко искам веднъж отново да запея,
онази песен, която не умира.
Ах, колко искам пак да съм дете,
яхнала тояжката на баба,
напред ме носи пролетният вятър,
протегнала изцапани до лакътя ръце,
ах, колко искам пак да съм дете.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
