Ах, любов!
Свикнах да те нямам,
в душата ми е като в църква.
Покой и тишина
те чакат да се върнеш.
Даже времето е спряло
да чака теб и мен.
Всичко е потъмняло
и мрак е всеки ден.
Извъртам глава
да не гледам теб и нея.
Задържам си дъха,
как да живея?
Все нищо ми няма,
а всъщност всичко ми е.
Таз любов голяма
изпълнила е моето сърце.
Остави ми тъга
да се храня с нея.
И ето вечерям сега
„най-вкусната” вечеря.
Поредна хапка правя,
а този вкус аз искам да забравя.
Ти не си мой!
Ще разбия на парчета
любовта ни да не зная,
че всичко си е отишло,
че дошъл е само краят.
Ах, любов,
всичко в мен си убила.
Един път си слабост,
друг път – сила.
© Ивета Врескова All rights reserved.
