Ах, любов, любов...
АХ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ...
Цветята за любов шептят,
изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят
по устните на всички хора!
И аз вървя, опиянен
от радост, красота, надежда,
вървя от нежността пленен
и розов цвят над мен се свежда!
Но ето, че премина Тя
с походка дръзка на газела,
умът ми мигом отлетя,
защото Тя го беше взела!
След Нея хукнах изведнъж,
безумен като влюбен мъж!
Не зная кой съм, где съм, що съм!
Животът ми виси на косъм!
Дали да взема да се гръмна,
да скоча от скалата стръмна?
На спътник ли да се превърна,
щом нямам шанс да я прегърна?
О, Боже, дай ми малко ум -
да тръгна пак по своя друм!
© Радко Стоянов All rights reserved.
