Ах, сърце, ти вярваш на всичко, щом обичаш.
Всяка дума за тебе е закон,
който ако се опитам да прескоча,
попадам в тъжния затвор.

Тебе бих попитала сърце,
къде е любовта, за която все гориш?
Тя е като дъгата пъстра и голяма,
искаш да я стигнеш, а тя все бяга!

Нима светът жесток виниш,
че ден и нощ ти никога не спиш?
В очите свои виждаш ли някой друг?
Или огледалото те лъже напук?

Какво е любовта в тъжната душа?
Може би една птица без крила?
Може би искаш да се случи чудо
и тъжното сърце да забие пак лудо?

Ах, сърце, защо пазиш всеки спомен жив,
защо стенеш, защо кървиш?
Потънал е светът пак в своя ден,
в който някой пак е щастлив, а друг ранен.