Ах, този поглед, този глас...
(за конкурс на тема "Свали ме с поглед различен")
Свали ме ти, с поглед различен
очите ти две режат, като трион:
страстен, парещ и неприличен...
Паднах от високо, като от клон.
Защо разкъса новата ми рокля?
По най-нова мода е и от шифон,
студено стана ми, да се стопля
ризата свали си и този панталон.
Сега на теб ти е студено, тръпнеш,
ела да те обгърна цял с топлина...
Гъдел ме е, така като ми шепнеш
в ухото галиш ме нежно със гласа.
Затопляме се лятно, есен е навън,
дъждът се лее студен и апатичен...
Обичам този еротичен, галещ сън,
там ме сваляш с погледа различен.
Отварям си очите, слънцето блести,
рипвам на крака и влизам в „строя",
чувам онзи от съня, от двора гълчи:
„Айде ставай вече, поспаланке моя."
:)
25.09.2008г
За Конкурса :)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
