Акапела за хляба
АКАПЕЛА ЗА ХЛЯБА
Картини, скрити в паметта,
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал
прииждат огладнели птици.
И някой дълго е орал,
след него друг е сял пшеница.
Олекнала от страх и злъч,
земята сутрин пие огън.
А слънцето подписва с лъч
победния ферман на Бога,
И мелничарят беловлас
надипля бавно хоризонта.
А житото с изронен клас
бродира синята му роба.
Жужат, препили с гроздов сок,
пчели в небесните завеси.
И лесно ще повярвам в Бог,
когато някой хляб е месил.
И ако отчупя скришом
препечената му коричка,
да питам вече е излишно,
защото друг е казал всичко.
© Валентина Йотова All rights reserved.
