Jan 28, 2006, 8:31 PM

Akaша I 

  Poetry
652 0 2




          Акаша I



Мисли, идеи, чувства и памет...
Искаме или не, оставяме спомени...
Оставяме всичко и то се записва...
Къде ли?...

В АКАША...

Защо творим?

Защо живеем?

Защо сме тук?

ЗАЩО, защо?

Нищо не е просто така!

Егото си храним, това е!

Споделяме болки и радост.

Споделяме мъка и страх.

Учим и се поучаваме...

Запълваме кладенеца на времето.

А него го няма!

ХА! Наистина ли?
Има го, ето, изтича...

Летим, но нивга не пристигаме...

Сегатата се нижат, същински песъчинки.
А някой обръща часовника...

И ние забравяме, отново се потапяме
в нови тела, в нови култури...

И нехаем за времето, за планетите,
за звездите, за БОГА...

Гледаме да се нахраним, да пийнем,
на топло да се приютим...

И пишем, ли пишем за ЕГОТО наше,
да е нахранено и на топличко ТО!


Е, има и хора, и ХОРА!
Вълшебници има добри!

Даряват с усмивки и радост.
И прошка ти дават дори...

А ние бедните духом,
поглеждаме с тъжни очи...

Примиряваме се бързо и лесно,
отрупани с вечни лъжи...

... а перата тихо поскърцваха,
отбелязвайки единици и нули...

...там в дълбините на космоса...
...там нейде в АКАША...

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??