Akaша I
Акаша I
Мисли, идеи, чувства и памет...
Искаме или не, оставяме спомени...
Оставяме всичко и то се записва...
Къде ли?...
В АКАША...
Защо творим?
Защо живеем?
Защо сме тук?
ЗАЩО, защо?
Нищо не е просто така!
Егото си храним, това е!
Споделяме болки и радост.
Споделяме мъка и страх.
Учим и се поучаваме...
Запълваме кладенеца на времето.
А него го няма!
ХА! Наистина ли?
Има го, ето, изтича...
Летим, но нивга не пристигаме...
Сегатата се нижат, същински песъчинки.
А някой обръща часовника...
И ние забравяме, отново се потапяме
в нови тела, в нови култури...
И нехаем за времето, за планетите,
за звездите, за БОГА...
Гледаме да се нахраним, да пийнем,
на топло да се приютим...
И пишем, ли пишем за ЕГОТО наше,
да е нахранено и на топличко ТО!
Е, има и хора, и ХОРА!
Вълшебници има добри!
Даряват с усмивки и радост.
И прошка ти дават дори...
А ние бедните духом,
поглеждаме с тъжни очи...
Примиряваме се бързо и лесно,
отрупани с вечни лъжи...
... а перата тихо поскърцваха,
отбелязвайки единици и нули...
...там в дълбините на космоса...
...там нейде в АКАША...
© Атанас Коев All rights reserved.
