Sep 19, 2007, 2:44 PM

Ако

  Poetry
1.2K 0 13
Ако си тръгнеш първи, затвори вратата
на спомените наши и я заключи.
Така ще можем да си разделим вината
и след раздялата по-малко ще горчи.
Ако си тръгна първа, аз ти обещавам
назад да не поглеждам със надежда
и, без да се обръщам, да прощавам
усмивките на закъснялата ти нежност.

Понякога сърцата се разделят
и празното местенце ще боли,
но раната във тях ще заздравее,
ако не страдат по отминалите дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...