Ако
… ако беше сълзата ми стих,
а ти - вероятност за рима,
колко нежност разлистила бих,
мълвейки твоето име…
… и да бях се родила сълза,
да ме плачеш, когато ме любиш,
сладък полъх в самотна бреза,
стон на самец в сънна предутрин…
…синя вечност и стрък тишина
в окото на облак дъждовен,
колко шепнала бих ти дъга
от лазурно до пурпурно огнено…
…тръпнещ плод на дива лоза,
кехлибарено топъл по залез…
…Ах, да беше стихът ми сълза,
бавно в твойте шепи да гасна!…
© Валентина Йотова All rights reserved.
