May 13, 2010, 12:21 PM

Ако

  Poetry
749 0 0

Ако бях стихията, която в тебе гори,

страстта моя щеше всичко да изпепели.

Ако бях твоето най-искрено желание,

нямаше да чувстваш никакво страдание.

Ако бях Слънцето, що на небето грее,

мракът в сърцето твое на мига ще избледнее.

Ако бях това, което нощем сънуваш.

Ни ден, ни месец, ни година ще будуваш.

Но, уви, като всеки на света,

и аз искам невъзможни неща.

От известно време те гледам с други очи,

гледам те и си мисля чувстваш ли същото и ти.

Подай ръка, за да може нещо да се промени,

ако не, и приятели да сме, между нас все преграда ще стои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...