May 13, 2010, 12:21 PM

Ако

  Poetry
750 0 0

Ако бях стихията, която в тебе гори,

страстта моя щеше всичко да изпепели.

Ако бях твоето най-искрено желание,

нямаше да чувстваш никакво страдание.

Ако бях Слънцето, що на небето грее,

мракът в сърцето твое на мига ще избледнее.

Ако бях това, което нощем сънуваш.

Ни ден, ни месец, ни година ще будуваш.

Но, уви, като всеки на света,

и аз искам невъзможни неща.

От известно време те гледам с други очи,

гледам те и си мисля чувстваш ли същото и ти.

Подай ръка, за да може нещо да се промени,

ако не, и приятели да сме, между нас все преграда ще стои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...