Човече,

ако днес ти е за последно,

как би прекарал деня си,

ако няма да има утре,

с кого би споделил края си,

ако сега е това, което имаш,

би ли се цупил или смял с пълно гърло,

ако жив си, но още за малко,

би ли рискувал този кратък момент, но да го преживееш в нещо истинско,

ако не ще отвориш очи друга сутрин,

би ли се огледал и казал колко са тези, които с пламък те следят,

ако чувството ти за допир призори не ще съществува,

ще се ръкуваш, прегръщаш, целуваш, любиш ли,

ако гласът ти след кратко време шума ще изгуби,

вой ли ще надигнеш, мълчание ли ще постигнеш, в песни ли ще изригнеш,

ако след залеза няма да стане вече утро,

би ли стоял мирно или гонил всяка секунда страстно за мига,

ако това е единственият шанс да кажеш, това което мислиш,

с думите: извинявай, съжалявам, обичам, прости за финал ли ще изчезнеш,

ако скоро нищо няма да е както преди,

ще се бориш ли за това, което те цени, като знаеш, че няма да има след, помисли,

ако настъпва неизбежният час,

разумът или сърцето си би чул?

Времето не е даденост или пари,

то прави живота ценен, като вечно не си върви,

то е късмет, даващо възможност на това в гърдите ти да продължи да тупти,

мисли не за друго, а за сега, без очакване да има отново,

дерзай упорито, нима остава друго освен делата ни?

 Няма "ако" вече, как ти се струва?

Прочети всичко наново!

П.С.

Премахни предположенията изразяващи се с думичката „ако” , прочети и отново  помисли какво в действителност имаш – сегашния момент или утрешния ден?