Ако аз съм камък, в който се спъваш,
не прехвърляй вина върху мене,
просто поспри
и до мен поседни...,
до мен поседни.
Ако аз съм пропаст, в която пропадаш,
не се страхувай от бездната,
крила си сложи
и над мен полети...,
над мен полети.
Ако аз съм мракът, в който затъваш,
не се гневи,
светлина в душата си запали
и мен освети...,
мен освети.
Ако аз съм нож, който пробожда сърцето ти,
не се противи,
болката е част от живота,
с нея по-силен си ти...,
по силен си ти.
Ако аз съм пречка в живота ти
и душата не може да се смири,
ти просто заобиколи ме
и с вяра, към себе си тръгни...,
към себе си тръгни.
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.