Ако беше...
на теб...
Ако беше скала, непристъпно самотна,
щях да никна със сила на крехка трева,
и под твоята каменна сянка да скрия
страхове и съмнения. И до теб да раста.
Ако беше изгубена в болката диря,
щях да бъда рисувана с обич следа,
и намерил наново посока и лира,
да те милвам със поглед. И до теб да вървя.
Ако беше утихнала мъжка въздишка,
щях да бъда целувка в милостта на жена,
и донесла от цветния облак палитра,
да се сгуша без глас. И до теб да заспя.
© Златка Вълкова All rights reserved.
