Ако беше сън
Ако беше сън, нямаше да плача,
че не може да се сбъдне и това.
Ако беше сън, трябваше да има
и поне една минута красота.
Ала сън не бе, аз ръка усетих
моята със болка да държи.
Не, не беше сън и във тъмнината
зад цигарата видях очите ти.
И не трябваше, и аз нямах право
да те следвам сляпо вечерта,
но не можех, нещо скрито в мене
несъзнателно ме водеше в нощта.
Ако беше сън нямаше да помня
твоя дъх навярно уморен
твоя дух неверен във невярност
и към вярата безплътен и студен.
че не може да се сбъдне и това.
Ако беше сън, трябваше да има
и поне една минута красота.
Ала сън не бе, аз ръка усетих
моята със болка да държи.
Не, не беше сън и във тъмнината
зад цигарата видях очите ти.
И не трябваше, и аз нямах право
да те следвам сляпо вечерта,
но не можех, нещо скрито в мене
несъзнателно ме водеше в нощта.
Ако беше сън нямаше да помня
твоя дъх навярно уморен
твоя дух неверен във невярност
и към вярата безплътен и студен.
© Теменуга Цонева All rights reserved.
