Ако честичко откъсваме от нас самите...
Кажи ми, скъпи, наблюдаваш ли звездите?
Защото виждам как летят в очите ти...
Бях чувала веднъж, че именно душите
на умрелите се крият в блясъка им...
Да се спори със неверниците няма смисъл -
глухи са, като камили, слепи - като користта.
Дълго мислих - ако някой Библията е написал,
ти не вярвай, че го е направил "Просто ей така!".
Хорските души са много, духовете - малко,
те убиват, без да мислят... за парченце хляб...
Карат те да бъдеш тяхна закачалка,
друг път си торба за стихване на яд...
Тази книга ти я давам самоволно,
прочети я, после пък я подари,
всяко мъничко дете ще е доволно,
ако мир в света се възцари!
Помогни на Господ да спаси душите,
не мисли за своята - не бива да си лицемер.
Ако честичко откъсваме от нас самите -
лозето ще е богато откъм гроздобер!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
