Ако делникът премного ти тежи
Когато делникът ти дотежи,
помисли за събота или пък неделя,
когато нещо много те боли,
не го мисли и с никого споделя.
Когато устните ги свиеш от обичане
и мислите отминат те в суетност,
не помни очите ми и че мен ме имаше,
просто преглътни времето и неговата вечност.
А щом сънят от тебе бяга,
ти отмини всяка малка роля,
която донесла е мъничка измама,
щом аз до теб не съм и няма да съм твоя...
И бягай, ако можеш да се спреш,
защото искал ли си да обичаш,
след края едва ли можеш да умреш,
а после да се вдигнеш от заричане...
И тласкай мислите, когато си самотен,
за да скриеш в себе си тъгата.
И когато подгонил те е спомен,
отмини го, ей така, заради словата...
И поплачи си, ако нямаш време за сълзи,
защото аз може понякога да ти прилипсвам,
като хербарии от малко самоти
или може би от болката, че друга тебе ще отлиства...
Защото някой ден ще спреш очи в завоя
и в пряката за мен ще се огледаш,
отнетото е в тебе от застоя,
когато друг в мен ще е отседнал...
И тогава плащал ли си чужди сметки,
зарад гордост или някакво коварство,
а ти гонил ли си, кажи ми, чужди сделки,
зарад мене, тебе или чуждото лукавство...
И грешките дали си ги признаваш,
когато вечер тайно търсиш ме във мислите.
Питал ли си аз къде съм прималяла,
когато плаче ми се, ей така, от липсване...
Но не, едва ли мислил си ме толкова,
ако делникът премного ти тежи.
И едва ли плакал си си болките,
когато за мен продължило е да те боли...
помисли за събота или пък неделя,
когато нещо много те боли,
не го мисли и с никого споделя.
Когато устните ги свиеш от обичане
и мислите отминат те в суетност,
не помни очите ми и че мен ме имаше,
просто преглътни времето и неговата вечност.
А щом сънят от тебе бяга,
ти отмини всяка малка роля,
която донесла е мъничка измама,
щом аз до теб не съм и няма да съм твоя...
И бягай, ако можеш да се спреш,
защото искал ли си да обичаш,
след края едва ли можеш да умреш,
а после да се вдигнеш от заричане...
И тласкай мислите, когато си самотен,
за да скриеш в себе си тъгата.
И когато подгонил те е спомен,
отмини го, ей така, заради словата...
И поплачи си, ако нямаш време за сълзи,
защото аз може понякога да ти прилипсвам,
като хербарии от малко самоти
или може би от болката, че друга тебе ще отлиства...
Защото някой ден ще спреш очи в завоя
и в пряката за мен ще се огледаш,
отнетото е в тебе от застоя,
когато друг в мен ще е отседнал...
И тогава плащал ли си чужди сметки,
зарад гордост или някакво коварство,
а ти гонил ли си, кажи ми, чужди сделки,
зарад мене, тебе или чуждото лукавство...
И грешките дали си ги признаваш,
когато вечер тайно търсиш ме във мислите.
Питал ли си аз къде съм прималяла,
когато плаче ми се, ей така, от липсване...
Но не, едва ли мислил си ме толкова,
ако делникът премного ти тежи.
И едва ли плакал си си болките,
когато за мен продължило е да те боли...
© Ди All rights reserved.
