Aug 31, 2022, 9:13 AM

Ако есенно капе в дома ни

  Poetry » Other
1.1K 5 9

Ще поканиш ли в себе си нова любов, 
ако старата мълком те гледа? 
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?

 

Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? 
Ще се втурнеш ли да си я случиш? 
Или другата първо ще жалиш с цветя, 
кислорода ѝ сам щом изключиш? 

 

Ще заплачеш ли? Даже да не е печал
онова, дето пари в гърдите... 
Ако всъщност е глътката въздух, събрал
нов копнеж по мечти неразкрити?

 

Ще повярваш ли още веднъж в пролетта,
ако есенно капе в дома ни?
Или с друга любов ще обърнеш света, 
та сълзите да станат фонтани?

 

Щом дотук си отвърнал на всичките с "Да", 
не отлагай, сбогувай се с мене! 
По-добре да ти дам с моя край свобода, 
вместо прът да съм в спрялото време. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...