Ако идваш при мене без корист,
ще те срещна
с протегнати длани.
Нека обща е нашата орис -
от днес и до край,
до смъртта ни.
Ако идваш при мене с надежда,
ще ти дам и надежда,
и вяра.
Ако стоплиш сърцето ми с нежност,
ще отвърна със нежност
без мяра.
Ако идваш при мене със обич,
като слънце
от обич ще грея!
Ще се свия до теб като обръч,
като ручей сребрист
ще запея!
© Славка Любенова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
