Ако имах аз късче небе
бих закърпил отвора поднебен.
Под чадъра озонов ти бе
младостта на съня ми вълшебен.
Ако имам за сушата блян
във пустинята днес ще опитам
да превърна миража й ням
на каскади от водни корита.
За епохата с ледния влак,
ако имам вина ще опитам
да превърна аз мрака й в злак –
да ни стопля на залеза дните.
Да премина и всичко да дам
на живота по острия гребен
и на внука към внука му дан
да положа... Да бъда потребен!
© Иван Христов All rights reserved.